Аз ще дойда в средата на дългия ден.
Повдигни си очите. Почакай!
Ще пристигна, когато си най-уморен
да преминем бита си - оттатък -
без тревогите, носещи вкус на тъга,
без остатъци болка в мечтите...
Загрубели са мислите в трудния план
и не можем да видим звездите...

Не отказвай поканата! Тя е любов
и от нея започва Небето!
Ето, нося за двама ни тих благослов.

Отпусни се и тръгвай полека...

Румяна Попова-Бакърджиева